Историята разказва за богатите братя от Монтана Фил (Къмбърбач) и Джордж Бърбанк, които въобще не си приличат. Фил е елегантен и жесток, докато Джордж е по-спокоен и мил. Те са собственици на най-голямото ранчо в местността. Когато Джордж тайно се жени за вдовицата Роуз (Мос), това разгневява Фил. Той започва безмилостна война със своята снаха, подпомогнат от нейния слабохарактерен син Питър.
Моята прекрасна лейди е един от най-веселите мюзикъли, създадени някога. Повечето от песните са просто за това, да бъдем щастливи. Сюжетът възхвалява не романса, а интелигентността - да се освободиш от невежеството за да реализираш потенциала си. Тази история е толкова мощна, че обхваща всяка възраст. Започнала като гръцка легенда, тя е преразказвана през Елизабетинските и Викториански времена и достига настоящата си форма като "Пигмалион" на Бърнард Шоу (1912) с острата дисекция на британската класова система. Филмът на Кюкор е удоволствие за очите. Въздействието на Хепбърн е покъртително - излъчването й на изоставено дете внася магическа трогателност в сцените с нейно участие. Тя никога не изглежда достатъчно уверена, че някой ще я хареса.
Рон Бургундски е един от телевизионните водещи с най-висок рейтинг в Сан Диего през 70-те, който вярва, че и за жените има място в новинарското студио, стига да отразяват само модни дефилета или да се придържат към готварските шоута. Когато научава, че ще трябва да работи с млада новинарка, която е достатъчно красива, амбицозна и интелигентна, за да не иска да бъде просто поредното красиво лице на екрана, Рон разбира, че това няма да е просто сблъсък между двама телевизионери с невероятни прически, а истинска война!
Лентата представя тъмно, но и комично приключение през един познат, но и непознат свят; историята на един брак, на децата, на желанието.
Боб е сериен убиец, който използва такси за да примамва по-лесно жертвите си. Негов помощник в извършването на жестоките престъпления е младия Тим, който с неохота изпълнява своите задължения. Когато нещата започват да излизат извън контрол, Тим е принуден да направи избор, който може да му коства живота - да продължи ли да следва Боб или да се опита да избяга от него?
Един от най-хубавите филми на Хичкок от 40-те години, в който Джоузеф Котън играе прословутия убиец на "весели вдовици", намерил убежище при семейството на сестра си в малко градче. Акцентиращ върху бавното осъзнаване от страна на младата Чарли, че нейният мил, щедър и красив чичо всъщност и хладнокръвен и циничен убиец, филмът е не само психологически интригуващ (и чичото, и племенницата се казват Чарли, а той се появява в градчето в отговор на молитвите й за по-вълнуващ живот), но и прецизна дисекция на живота на средния американец. По свой собствен, ненатрапчив начин, той е предвестник на Синьо кадифе. Забавен, увлекателен и превъзходно заснет от Джоузеф Валънтайн, това е скромен, но запомнящ се филм.
Филмът е заснет по едноименния автобиографичен роман на Лора Ди. Лора (Дебора Франсоа) е трудолюбива 19-годишна първокурсничка в университета, която много силно иска да има добър успех. Тя работи почасово и се бори да свърже двата края. Една вечер, закъсала за средства, тя отговаря на обява за работа в Интернет. Обявата е от петдесет и няколко годишен мъж, който търси студентка за "нежни мигове". Лора се съгласява да се срещне с него и скоро сексуалните услуги започват да се разменят за пари. Доволна от дохода, който получава, тя в крайна сметка става проститутка, задоволяваща фантазиите на мъже на средна възраст...
Група приятели, повечето от които имат проблеми с нежния пол, отиват в отдалечено село, за да посетят бабата на единия от тях. Той обещава весело и приятно изкарване, но най-вече, много момичета, които са свободни и много ще се зарадват на ново мъжко присъствие в селото. Внукът се оказва прав - градът наистина е пълен с невероятни жени, но странен вирус ги е зарази и ги е превърнал в мъжемразки, които с удоволствие биха изпили кръвта на новодошлите.
Сериен убиец с психични проблеми, който работи в антикварен магазин, намира бъдещите си жертви в интернет и започва неуморно да ги преследва. Измъчван постоянно от тежки халюцинации и кошмари, които го връщат назад в миналото когато майка му го е тормозила, психопата смята, че с всяко ново убийство той си отмъщава за тежкото детство.
Филмът отразява със смразяващ реализъм трагедията, случила се в Политехническия университет на Монреал през декември 1989 година. Тогава по време на занимания психичноболен млад мъж влиза в класната стая с пушка в ръка. Той заповядва на мъжете да напуснат, а на жените да останат. След като нарежданията му са изпълнени, той стреля в тавана, за да покаже, че говори сериозно и казва, че мрази феминистките. Въпреки че момичетата отричат да са такива, той започва безразборна стрелба, при която убива някои от тях и ранява други. След това се придвижва през коридорите и другите класни стаи и след 20-минутна стрелба, чиято мишена са жени, се самоубива. Чрез многократни ретроспекции, сюжетът разказва за действията, мислите и чувствата на хората, свързани с трагедията...
