Филмът представя безнадеждното търсене на любов и болезнената самота, потиснатите страсти и точката на кипене, в която мълчанието и спокойствието се взривяват. В този филм отново виждаме Кати Оутинен - неизменната муза на Каурисмеки.
Човек с пътнически сак пристига в един град, слиза от влака, но преди да стигне където и да било, е нападнат, пребит до безсъзнание и ограбен. Мъжът се люшка между живота и смъртта, но благодарение на грижите на двама скитници след време се съвзема. Той обаче е изгубил паметта си. Не помни името си, откъде идва и какъв е и въпреки това демонстрира ум, който впечатлява не само новите му приятели бездомници, но и доста простодушната, застаряваща служителка от Армията на спасението Ирма. След като от бюрото по труда му отказват работа, защото няма име и документи, той започва да помага в офиса на Армията на спасението. Мъжът опознава Ирма и открива оркестъра на Армията, който под неговото ръководство съставя напълно нов репертоар и привлича нови почитатели. След един конфликт с полицията, която публикува негова снимка, миналото му става известно.
Лос Анжелис, 7:07 вечерта: Корки, която пуши цигара от цигара, качва филмовата агентка Виктория Снелинг в таксито си и съвсем непреднамерено я убеждава, че пасва за ролята, за която Снелинг търси актриса. По същото това време таксиметрови шофьори по света също качват пътници и тези срещи на пръв поглед нямат никакви последствия: в Ню Йорк непохватният имигрант от Източна Германия Хелмут Грокенбергер предава волана в ръцете на чернокожия ЙоЙо; в Париж шофьор от Брега на Слоновата кост обсъжда зрението и секса със сляпа, агресивна жена; в Рим екзалтиран шофьор изповядва плътски тайни от миналото си пред свещеник; а в Хелзинки меланхоличният Мика успокоява трима пияни със своята безкрайно тъжна история. Както винаги във филмите на Джармуш, докато петте последователни разказа се движат към своите неочаквано покъртителни заключения, в играта има и доза експерименталност. И все пак това е филм с голяма топлота. Героят е на първи план през цялото време, а изпълненията са страхотни.
От началото на дългата си кариера Аки Каурисмаки демонстрира траен интерес към презрените и отхвърлени от обществото. Съчувствието му е комбинирано с уникална способност за "комедия с каменно лице", която парадоксално прави трагедията на героите му още по-трогателна. Последният му филм Светлини в здрача е един от най-успешните и може би най-тъжният. С него завършва трилогията за онеправданите, която започна с Плаващи облаци и продължи с Мъжът без минало. Филмът е по-изящен и интимен от предходните. Основната тема е самотата. Героят е Койстинен - не много умен нощен пазач, който е презрян дори от презрените. Отбягват го даже колегите му пазачи, които определено не печелят конкурси по популярност. Жаден за малко внимание, той виси в луксозен бар с надеждата занемарена блондинка да погледне в неговата посока.
Сара е лекарка на средна възраст, която узнава, че съпругът й, архитектът Лио, има връзка с по-младата Тули. Без да разкрива коя е, Сара се сприятелява с Тули, като в същото време крои планове за отмъщение.
The story of the international refugee crisis, depicting a world where greed, violence and exploitation compete with hopes and dreams amid a constant fight for survival.
Returning to his beloved hometown after years abroad, Jörn Donner reminisces Helsinki of his youth and investigates the present state of affairs in the city.
