Марион и Сам са годеници, но не могат да се оженят, защото нямат достатъчно пари. Марион краде голяма сума от работодателя си и тръгва с кола към Сам. Силен дъжд я принуждава да се отбие в крайпътен мотел със странна и зловеща външност. Вечерта, докато е под душа, тя е убита. Мярка се женска фигура. Сестрата на убитата, Лайла, изпраща частен детектив по следите й, който не се завръща. В мотела пристигат Сам и Лайла, които се опитват да разбулят истината.
Напълно неуместната луда любов между майка и син – взаимозависимост е твърде бледа дума за чувствата им – изглежда сякаш ги води към катастрофа. Тъкмо тогава те срещат и се сприятеляват с Кайла – кротка съседка, бореща се със собствените си демони.
Една студена мартенска вечер Барбу, карайки с 50 километра над ограничението на скоростта, блъска дете на улицата. Малко след катастрофата момчето умира и Барбу го чака затвор между 3 и 15 години. Крайно време е майка му Корнелия да се намеси. Преуспял архитект и част от висшата класа на Румъния, Корнелия обича да показва портфейла си, пълен с кредитни карти, и да подрежда непрочетени книги от Херта Мюлер в библиотеката. Решена да спаси летаргичния си, отнесен син, тя се надява, че с подкупи ще успее да убеди свидетелите да дадат фалшиви показания. Може би дори родителите на умрялото момче ще предпочетат парите.
Младият изследовател Атос Маняни се завръща в Тара, където баща му е бил убит още преди неговото раждане, по молба на Драйфа. Бащата, чието име също е Атос Маняни и който изглежда точно като сина си, е бил убит от фашистите през 1936 г. или поне така твърди Драйфа (негова любовница), градската статуя и всички в града. Разплитайки мрежата от лъжи, от които е изградена тази история, синът се оказва оплетен в същата лъжовна мрежа.
Фройд унищожи нашата красива увереност на монолитни индивиди, движени единствено от логиката на разума. От глъбините той извади на повърхността неустойчивата нощ, която ни изпълва и в която заравяме своите страхове сред гъмжило от чудовища, химери, потиснати желания. Една почтена и необходима тема, реализирана с пластични средства, на които не липсва нито сила, нито изобретателност... Хюстън е пожелал да говори за Фройд не с обективно-документални средства, я с атрактивно-зрелищни, докато в този случай би било по-разумно да се изостави Фройд и да се осветли по един драматичен начин фройдизма...
