Пепе льо Моко, шедьовърът на Дювивие, е представителен за онова голямо течение във френското предвоенно кино (от "Кеят на мъглите" до "Хотел Север"), което рисува "средата" с романтични и пленителни краски. Това са все филми, в които фаталността, лошият жребий, съдбата, често персонифицирана, се сливат с мрачната поезия на неуспелите бягства, пропуснатите заминавания, измамените надежди... Пепе принадлежи на митологията на киното." Реймон Шира
Зад на пръв поглед криминален филм се крие интригуваща психологическа драма. В навечерието на Нова година инспектор Антоан Галиен, разследващ зверското изнасилване и убийство на две деца, призовава на разпит нотариуса Жером Мартино в качеството му на свидетел по делото. Точно Мартино е открил тялото на второто дете и е повикал полицията. Разпитът се заплита. Постепенно Мартино вече не се квалифицира като свидетел, а като обвиняем. Без комисарят да има дори косвени улики и ровейки се в душата на Мартино, той го притиска в ъгъла. Изплуват семейните му неуредици и проблеми. Съпругата му, с която той отдавна е загубил всякакъв контакт, волно или неволно помага на полицията, като дообрисува негативния му портрет. Ще признае ли Мартино? Виновен ли е? Верни ли са подозренията на полицията?
