Романът на Брам Стоукър претърпява многобройни екранизации, повечето под заглавието "Дракула". Този образцов сюжет за филм на ужасите в началото е третиран сериозно, но в по-късните английски и американски версии става обект на ирония и често е пародиран.
Носферату е най-важният филм на немското кино" - твърди Херцог за филма на Мурнау от 1922. Но той се връща към него не за да създаде, макар и блестящо, копие на оригинала. Самият Носферату на Клаус Кински е се отличава от своя кинематографичен предшественик, изпълняван от Макс Шрек. У Мурнау владетелят на Карпатските планини е извънсоциална сила, нещо като стихийно бедствие. У Херцог той е не само интелектуализиран, отпаднала е непреодолимата стена, деляща го от обществото... Но колкото и мрачен и зловещ да е изглеждал филмът на Мурнау, той е по-оптимистичен от варианта на Херцог. Навярно защото през изминалите години се е променил обликът на злото - между двете версии лежи епохата на фашизма, на масовото унищожение... Вернер Херцог е освободил филма си от илюзиите, но това го е отвело към по-мрачни изводи.
Не може ума и ръцете да бъдат едно, освен ако сърцето не им е посредник. В едно фантастично бъдеще Работещите се изправят срещу Мислещите, за да открият, че биха могли да вървят напред единствено ако са заедно.
Сериен убиец на деца тероризира Берлин: малката Илзе е осмата му жертва. Полицията го преследва без успех. Ханс Бекер вече става проблем и за другите престъпници, пречи им да "работят", защото полицията е навсякъде. Престъпниците мобилизират градските просяци, техни "очи и уши". Убиецът има свой "почерк" - щом в него се надигне непреодолимото желание да убива, той започва да си тананика мелодия от Григ. Ще успеят ли да хванат убиеца?
С помощта на древно заклинание равинът Льов вдъхва живот на глинения гигант Голем...
Това е историята на две човешки същества. Тази песен за мъжа и жената е отникъде и отвсякъде, и може да се случи където и да е и в която и да е епоха. Навсякъде, където слънцето изгрява и залязва, животът винаги е еднакъв, ту горчив, ту сладък, със своя смях и сълзи, със своите грешки и прошки. Фридрих Вилхелм Мурнау
Тази малка трагедия би могла да бъде само немска история. Тя би могла да се случи само в страна, където униформата е била винаги повече от бог.
