Ключова дума Italian Neo Realism

Беден семеен мъж броди из улиците на Рим със сина си и се опитва да намери откраднатия му велосипед.

Започнахме нашия филм само 2 месеца след освобождението на Рим, въпреки недостига на филмова лента. Снимахме на същите места, на които са се случили възстановените от нас събития. За да платя разходите аз си продадох леглото, после шкафа, после гардероба... Роберто Роселини

Петима мъже се опитват да залъжат скуката с дълги вечери в киното, около билярдната маса в кафенето, в кроежи на бохемски шеги и търсене на какъвто и да е повод за разтуха. Те са мамини синчета, глезени и издържани от семействата си: вечният смешник Алберто с детинското лице, който крънка джобни от сестра си; Леополдо, отнесен в блянове за литературни успехи; мързеливият и нехаен Рикардо; наскоро оженилият се женкар Фаусто и Моралдо - най-младият, който единствен си мечтае да напусне компанията и да замине за Рим.

Умберто Д. (1952) е дело на Виторио де Сика - един от най-големите италиански актьори и режисьори, изградил над 50-годишна филмова кариера. Де Сика е деен участник във формирането и реализирането на Неореализма в италианското кино. Красноречив пример са филмите му, а киноманите у нас ще могат да гледат "Умберто Д.". Сценарият разказва за Умберто Доменико Ферари - пенсиониран държавен служител, който е в постоянно противоречие с хазяйката си и в безкрайно безпаричие. Единствените му приятели са бременната му прислужница и кучето му Флик. Доказателства, че "Умберто Д." е наистина впечатляващ филм са номинацията за "Оскар" за сценария на Чезаре Дзаватини и номинацията за Голямата награда на фестивала в Кан.

Сюжетът разказва за времето след Втората световна война и живота на момченце на име Едмунд, което се стреми по всякакъв начин да помогне на бедното си семейство. Срещата му с негов стар учител обаче, променя трагично живота му.