На прага

Виктория живее сама в малка къщичка с двете си кучета и пише първия си роман. Една вечер на вратата се появява изтощеният до краен предел, дрипав и гладен 16-годишен племенник Боби. Избягал е от родителите си след тежко детство без обич, изложен на постоянен психически и физически тормоз. Младежът е и със сериозно заболяване, при което може да умре в съня си поради недостиг на кислород. Лелята го приютява и му дава цялата си обич, за да заживее Боби като другите младежи на неговата възраст.